Заплащането на труда на персонала трябва да е свързано с дейността, която се извършва, с квалификацията и с условията на труд. Медицинските екипи трябва да получават регламентирани приходи, неколкократно по-високи от тези в момента и този факт следва да се приеме от българското общество – в противен случай ще платим дори и повече в страдание и гняв, поради безизходицата.
Необходимо е да се заяви цена за лекарския труд и да се определи цена на дейностите.
Заплащането на медицинския персонал може да бъде фиксирано както е в други страни и да не зависи от променливи, които могат да бъдат манипулирани – напр. клинични пътеки и други подобни в бъдеще.
Възнаграждението не трябва да зависи от „периферни“ дейности, които носят пари, не трябва да зависи от системата на отчитане, като „пътеки“ днес, утре – диагностично свързани групи, вдругиден – бюджети и т.н.
В момента, за да се осигурят възнаграждения, се правят редица „безсмислени“ действия. Част от времето на лекарите отива те да извършват дейности, свързани със заплащането им и мотивирани единствено от него.
Към момента заплатата на общопрактикуващия лекар се образува от:
- Капитационната сума
- Диспансеризационна дейност
- Профилактична дейност
- Поставени ваксини, имунизации
- По 11 стотинки на пациент за 24-часовото обслужване.
Това принуждава лекарите да се занимават с и да отчитат предимно
диспансеризационна и профилактична дейност, занемарявайки същинската ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНА работа с пациентите, дошли с оплаквания.
Възнаграждението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) трябва да се определя от обективни критерии (добре забравеното старо):
- Базисна основна сума + коефициенти върху нея
- Коефициент за придобити специалности и за поддържане на квалификацията
- Коефициент за трудов стаж
- Коефициент за трудни условия – разпокъсани махали, лоши пътища, отдалеченост от амбулаторията.
- Брой извършени прегледи – евентуално, но това ще постави строги ограничения
за продължителност на времетраенето на прегледа и за броя прегледи на денонощие.
В края на 2016 г. възнаграждението на старшата медицинска сестра се увеличи от 560 на 720 лв., а това на редовите медицински специалисти по здравни грижи – от 520 на 700 лв.; в големите университетски болници повишено на 750 лв. На места в
някои по-малки болници обаче тези заплати остават непостижими.