Тежките проблеми на здравеопазната система може да бъдат преодолени, само ако се възстанови връзката болнична – доболнична помощ. Единствено така ще се създадат условия за цялостна типизация и субординация, за вертикална и хоризонтална интеграция на дейностите в здравеопазването и ще се реасоциира разпокъсаната на парчета здравеопазна система. В това следва да се съсредоточи усилието за завършване на здравната реформа.
Потребно е да има еднакво заплащане на дейностите в болничната и специализираната доболнична помощ – разходи, апаратура, възнаграждения. От болницата да се прехвърлят към специализираната доболнична помощ не само дейности, но и средства, което ще намали, макар и с малко, разходите, но ще позволи на пациента свободно да упражнява своята професионална дейност, да не престоява принудително или фиктивно в болница.
Да се има предвид, че изключително трудно за близките и за самите болни се осъществяват грижите за трайно инвалидизираните.
Общопрактикуващи лекари и лекари тесни специалисти. По отношение броя на записани пациенти в листата на даден общопрактикуващ лекар трябва да се сложи „таван“, напр. 1500 души. Над тази бройка лекарят вече не е лекар, а се превръща в мениджър, който си управлява собствен бизнес с наети работници. Но хората не си избират мениджър, а личен лекар.
Общопрактикуващите лекари трябва да разполагат с достатъчно средства за изследвания и талони за консултация. Точно тези неща не достигат на личния лекар и той е ОБЕЗОРЪЖЕН. Защитната му реакция е в пренасочване на пациентите към болниците чрез ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ. Това претоварва болниците и оскъпява оказването на медицинска помощ на населението След изписване на пациента от болницата секретарката на отделението трябва задължително да изпрати до електронната поща на неговия личен лекар (e-mail, УИН, фамилия) епикризата на пациента. В рамките на следващите 10 дни личният лекар трябва да посети пациента в дома му или да го приеме в кабинета си за преглед. Провеждането на обезболяващата терапия на болните с карцином е добре да се извършва от личните лекари, защото те са лекарите, които посещават и наблюдават тези пациенти.
ПРОФИЛАКТИЧНА ДЕЙНОСТ. Сега организираната обща, нецеленасочена профилактика е неефективна. Нужна е ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ПРОФИЛАКТИКА за наследствените и фамилните заболявания с индивидуален профилактичен план.
Спорно е дали трябва да съществува т.нар. трудова медицина, която консумира много средства.
ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ. Тази дейност се прави с пари. Ако те не достигат, по-добре е да не се имитира само такава дейност. Средствата за диспансерна дейност трябва реално да са отделени от лимитите на лекарите.