Доплащането се приема и се представя на нацията като престъпление на здравните служители, а не като единствената възможност и необходимост за корекция на разликата между стойност и цена на медицинската дейност.
Без доплащане не може да се осъществят своевременна и качествена
диагноза и лечение.
Пациентът финансира от джоба си 50% от пазар за 400 милиона евро годишно. Приспособления, които осигуряват качественото лечение и най-бързото връщане в работната среда:
- метални остеосинтези, планки, пирони – от 1000 до 5000 лв.
- изкуствена леща при операция на катаракта – 600 – 3200 лв.
- силиконово масло, тежки течности, експандиращи газове, силиконови пломби и серклажи – за операция при отлепване на ретината, вътреочни кръвоизливи или тежки очни травми – 600 – 1800 лв.
- еднократни трепани при трансплантация на роговица – 1200 – 3000 лв.
- ендопротезиране на тазобедрена става: за качествена ендопротеза – 4000 лв.
- лапароскопски проведена коремна операция – 500 – 1000 лв.
- за избор на операционен екип (например в АГ отделения) – около 1000 лв.
- при аденом на простатната жлеза и провеждане на ТУР – 500 лв. Ако се работи с лазер, сумата отива към 4000 лв.
- при мозъчносъдови операции с поставяне на външни елементи, изградени от благородни метали, сумите са огромни.
Пет години след първата успешна операция за поставяне на мозъчен пейсмейкър у нас болните не могат да се лекуват в наши
клиники, защото пари няма. Здравната каса финансира същото лечение в чужбина на поне два пъти по-високи цени. След откази за лечение в чужбина НЗОК изплаща солени обезщетения.
При използване на старите техники болните ще отсъстват от работа с месеци и или няма да бъдат добре лекувани, или въобще няма да са лекувани. Чрез доплащането се осъществява рязко намаление на непосредствените непреки разходи: бърза диагноза, ефективно лечение, което връща пациента в работната и обществената среда за седмици вместо за месеци, и то при добро качество на живот и труд. Вместо един болен крайник да бъде гипсиран и пациентът да е обездвижен с месеци, когато, не само че не работи и получава средства (т.нар. болнични), но ангажира и членове на семейството да му помагат, дори като отсъстват от работа. Лекарите също предпочитат да работят с качествена техника, които осигурява най-доброто качество за пациента.
Фондът за лечение извън България трябва да има и програма за осигуряване на скъпите интервенции в България, като закупува екстремално скъпите консумативи, което не е по възможностите на НЗОК.
Българският пациент е диагностициран и лекуван със скъпи апарати, чиято себестойност е еквивалентна с тази в европейските държави с напреднала икономика. Във всички специалности се инвестира за модерна и скъпоструваща апаратура, а тя, освен високата си себестойност, търпи и амортизация. В сегашния модел на финансиране никой не отчита тези големи инвестиции. Ако българинът иска съвременна медицина от XXI век, той трябва да е финансово съпричастен с модернизацията. Ето защо винаги ще има скъпоструващи изследвания и операции, чиито консумативи няма как да се покрият от минималните вноски за здраве.